Сдружение „Антималигноцит" търси в парламента подкрепа за законодателни промени, които да позволят на пациентите без алтернатива за лечение или в последен стадий на болестта да използват лекарства като това на Продан Христов, за което се твърди, че лекува рак. Надеждата на председателя на сдружението Катя Почева е тяхното предложение да бъде разгледано от депутатите, когато обсъждат внесените от правителството промени в Закона за лекарствените продукти. Почева е категорична, че пациентите искат да им бъде прехвърлена отговорността за употребата на подобни нерегистрирани медикаменти, за да имат право на избор. Преди три месеца Агенцията по лекарствата официално обяви, че няма да регистрира препарата на Продан Христов, позовавайки се на регламент на Евросъюза. За лекарството се знае, че е на билкова основа и по данни на сдружението не се произвежда повече от година. Катя Почева обясни пред Дарик какво е тяхното предложение: „Това предложение е за поправка в закона, което сме внесли през октомври в Народното събрание, текст, който е изготвен от юриста на сдружението, който текст е съобразен с директива 2001 83 на европейския парламент". Почева уточни, че става въпрос за лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба по реда на закона, но за да отговори на специални потребности на пациенти, които нямат алтернатива на лечение с познатите методи или просто болестта е в последния стадий, тази директива позволява един вид пациентът да има право да опита. Тя добави, че в тази директива е заложено отговорността на пациента. „ В сега действащия наш закон те твърдят, че има един член, в който то е на отговорност на лечебно заведение, респективно лекар. Няма как лекар да поеме отговорност за пациент, без шансове за живот. Така че ние трябва да прехвърлим тази отговорност на пациента. Той иска да си я поеме. Всичко това ми звучи като някакъв геноцид. Лекар казва на пациент, че нищо не може да направи за него и го изпраща до вкъщи да си чака края. По-добрият вариант е той да има една алтернатива, като се знае, че лекарството не е токсично и дори ако го разглеждаме по закона за растителни лекарствени продукти, там дори не се изискват предклинични и клинични данни, така че ние го искаме поне за такива пациенти", добави още Катя Почева. Внесените от правителството промени в закона предвиждат възможността, когато лечението на дадено заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент да се прилага лекарствен продукт, който не се разпространява в България, но е разрешен в страна член на Европейския съюз и разрешен по реда на закона. Идеята е всяка година да се утвърждава списък с такива лекарства, като ще има и ред за доставките им. В проекта е посочено обаче, че в такива случаи ръководителят на съответното лечебно заведение ще носи отговорност за лечението.