Съдът в Люксембург се произнесе по две български дела

Относно забраната на Аладжов и Гайдаров да напускат страната

Съдът на Европейския съюз в Люксембург днес се произнесе с решения по две преюдициални запитвания, отправени му от съдията в Административен съд – София град Наталия Ангелова.
И двата казуса се отнасят до законността на налагане на административна мярка – забрана да се напускат пределите на България. Разликата е в мотивацията – в случая с Петър Аладжов се касае за неизплатени задължения към държавата, а в случая с Христо Гайдаров – за изтърпяна наказателна присъда в Сърбия.

Казусът Петър Аладжов (Дело C-434/10)

Аладжов е обжалвал пред Административен съд – София град наложената му забрана да напуска границите на България от заместник-директора на Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР).
Петър Аладжов е един от тримата управители на търговско дружество, което има данъчно задължение към държавния бюджет в размер над 5000 лева – ДДС и митни сборове. На 10 октомври 1995 г. му е бил съставен данъчно облагателен акт, а през 1999 г. е издадено постановление за принудително събиране. През 2002 г. е образувано изпълнително дело. Действията на публичния изпълнител към НАП не дали резултат, тъй като в запорираните банкови сметки на дружеството нямало никакви пари. Според НАП задължението е в размер на 44 449 лева, от които 7 721 лева главница и 38 728 лева лихви (към юни 2010 г.)
В последствие публичният изпълнител при НАП отправя искане, въз основа на предоставените му от националното право правомощия, до заместник-директора на СДВР  за налагане на Аладжов, в качеството му на управител на данъчнозадълженото търговско дружество, на административна мярка - забрана за напускане на българската територия до изплащането на задължението към държавата или до внасянето на пълно
обезпечение на вземането.
Преюдициалното запитване на Административен съд София - град е дали и доколко държава членка може да се позове на обществения ред, за да обоснове наложена спрямо неин гражданин забрана за напускане на националната територия, заради задължение към бюджета, определено като задължение в големи размери.

Решението на Люксембург:
Според Съда правото на Съюза допуска законова разпоредба на държава членка, която позволява на административен орган да наложи забрана на гражданин на тази държава да я напуска, с довода, че не е погасено данъчно задължение на дружеството, на което той е един от управителите, при спазването на двойното условие :
1. По своя предмет разглежданата мярка да представлява отговор на дадена истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото;
2. Преследваната по този начин цел да не е свързана само с икономически цели.
Националният съд следва да провери дали това двойно условие е изпълнено. Дори да се предположи, че забраната за напускане на територията на страната, каквато е наложената на г-н Аладжов, е приета в съответствие с Директива 2004/38/ЕО, то посочените в тази директива условия не допускат подобна мярка,

* ако тя се основава единствено на съществуването на данъчното задължение на дружеството, на което жалбоподателят е един от съуправителите, и само поради това му качество, като се изключва всякаква конкретна преценка на личното поведение на
заинтересованото лице и без позоваване на каквато и да било заплаха, каквато то би представлявало за обществения ред, и
* ако забраната за напускане на територията на страната не е подходяща да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и надхвърля необходимото за нейното постигане.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по
делото, с което е сезирана". 
 
Казусът Христо Гайдаров (Дело C-430/10)

Христо Гайдаров е обжалвал пред Административен съд София - град заповедта на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР с която му се забранява да напуска границите на България и се отказва  да му бъде издаден паспорт.
За незаконно пренасяне на наркотични вещества Гайдаров е бил осъден на 2 октомври 2008 г. от съд в Сърбия на девет месеца лишаване от свобода. Българските власти научават за осъждането на 6 ноември 2008 г. и на 13 ноември 2008 г. директорът на полицията издава заповед съгласно Закона за българските лични  документи (ЗБЛД), с която на Гайдаров е наложена мярка за забрана за напускане на страната и за издаване на паспорт или заместващ го документ. Заповедта е връчена на Гайдаров след като е излежал присъдата си в Сърбия и се е завърнал в България на 16 септември 2009 г.

Според Административен съд София-град

компетентният административен орган (МВР) упражнява тази възможност по целесъобразност. Съдебният контрол на тази заповед се ограничава до проверката за наличието на официално писмо или документи.
Неотдавна, по повод на жалба срещу подобна заповед по отношение на български гражданин, осъден в Испания, Върховният административен съд е потвърдил тази съдебна практика (Решение № 5013 от 16 април 2010 г.).
Административен съд София-град има съмнения относно съвместимостта на разглежданата разпоредба на ЗБЛД с правото на Съюза (по-конкретно Договора за функциониране на ЕС, както и някои разпоредби от Хартата на основните права на ЕС и Директива 2004/38), което предвижда правото на гражданите на Съюза — статут, с който се ползва и г-н Гайдаров — да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки.
Българският съд посочва обаче, че съгласно чл. 27 от тази директива държавите-членки могат да ограничат свободата на движение на граждани на ЕС по съображения, свързани с обществения ред или общественото здраве. От друга страна, Административен съд София-град отбелязва, че мярка забрана за напускане на територията като тази в конкретния случай почива на задължението, наложено на държавите членки да предприемат мерки за контрол на външните граници с оглед на борбата срещу незаконното пренасяне и използване на наркотични вещества. Накрая, тази юрисдикция поставя въпроса за приложимостта спрямо български гражданин на критериите, съдържащи се в чл. 27 от Директива 2004/38, при положение че тази директива е транспонирана в България само доколкото се отнася до издаването на документите за самоличност, но не и по отношение на свободата на българските граждани да пътуват до друга държава - членка.

Решението на Люксембург:

Съдът постановява, че чл. 21 ДФЕС и чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на държава членка да пътува до друга държава членка, по-специално по съображението че той е осъден с наказателна присъда в друга държава за пренасяне на наркотични
вещества, при условие:
1. Личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото;
2. Предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане;
3. Тази мярка може да бъде предмет на ефективен съдебен контрол, позволяващ да се провери от фактическа и правна страна законосъобразността по отношение на изискванията на правото на Съюза.