Сотир Цацаров се обяви против извънредните правомощия за прокуратурата

Главният прокурор Сотир Цацаров е против намеренията на управляващите от ГЕРБ да въведат извънредни правомощия за държавното обвинение, става ясно от позицията му, публикувана на сайта на институцията.

  В края на миналата седмица с подкрепа на всички парламентарно представени партии, без Реформаторския блок и АБВ, бяха прокарани на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс. С тях се дава право на представители на прокуратурата да се явяват като страна в гражданския процес, когато има интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона. По силата на тези промени прокурорите щяха да получат възможност и да започват граждански производства.

  Цацаров информира, че е провел на 6 април сутринта среща с премиера Бойко Борисов и му е обяснил своите възражения, а министър-председателят е приел доводите му.

"Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот", смята Цацаров.

  Той напомня, че действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

  "Конкретният повод (сделките "за едно евро”), не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес", смята главният прокурор.

  Той се опасява, че максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси само на държавата.

  Главният прокурор смята, че не бива да му се дават права и да блокира сделки за 48 часа.

"Такова законодателно решение е крайно неприемливо. То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците, далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе законопроект (за намеса на прокуратурата по гражданските дела). Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата и то в изключителни случаи", казва Цацаров.

  Според него главният прокурор се нуждае от такива правомощия само по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи.

  В съобщението на прокуратурата е преразказано и мнението на премиера. В него се казва, че Бойко Борисов е споделил напълно аргументите на главния прокурор и се ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ.

  "Министър-председателят също изрази становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г., е спорно и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите, като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол", се казва съобщението на прокуратурата.

  Именно Бойко Борисов лансира първи предложенията за въвеждането на извънредни правомощия на прокуратурата в гражданския оборот. Той се оправда, че е направил това след среща с представители на "прокуратурата и службите". Още в края на миналата седмица Сотир Цацаров го опроверга, казвайки, че не му е ясно откъде идва инициативата за тези промени.

  Цветанов: Може финансовият министър да замести главния прокурор

По-рано през деня в интервю за бТВ председателят на Парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов допусна, че възможността главният прокурор да спира сделки за до 48 часа може да отпадне от промените в Гражданско-процесуалния кодекс. Вместо това такова право може да бъде дадено на финансовия министър.

  Цветанов бе сред депутатите от от ГЕРБ, ДПС, БДЦ и Патриотичния фронт подписали законодателното предложение за главния прокурор на залегне в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). То бе прието в четвъртък миналата седмица скоростно в правната комисия в НС. На следващия ден в пленарна зала обаче от ГЕРБ оттеглиха помяната и дадоха да се разбере, че тя ще бъде въведена, но не в НПК, а през Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

  В понеделник пред бТВ Цветанов обясни, че оттеглянето на текста от НПК е било направено, за да бъде той прецизиран. "Сега вече имаме достатъчно време, за да преценим дали финансовият министър не трябва да бъде натоварен с тази отговорност, или финансовият министър не трябва да дава съответното предложение със съответната информация на главния прокурор, и това е само в особени случаи. Това не е в масовата практика. Главният прокурор дори може да отпадне като възможност, но главният прокурор може да остане, когато финансовият министър му дава съответните предложения със съответните констатации и информация, и информационният поток, който той е събрал за всички тези нарушения, които биха могли да застрашат националния и обществени интерес", каза Цветанов.

  Помолен да даде пример за такъв "особен случай", той посочи КТБ. "Аз се надявам, че няма да има такива казуси, когато има стабилно управление, когато има политическа стабилност. Това се случва, когато има политическа нестабилност, и когато някой иска да създаде смут в системата на банковия сектор", каза председателят на ПГ на ГЕРБ без да даде повече примери за "особени случаи" и как те ще бъдат определяни.

"На БНБ виждате – финансовият надзор свърши ли си своята работата? Не си свърши своята работа. Има ли в момента държавата да е изплатила 3 милиарда и половина лева на вложителите, които техните влогове са гарантирани? Има, нали? В момента какво се случва? Купуват се определени предприятия, които под една или друга форма са закупени с кредити от КТБ…купуват се за по 1 евро. Защитен ли е общественият държавен интерес? Не е защитен…", разви тезата си Цветанов по казуса КТБ.

  Той на няколко пъти повтори, че такава норма е функционирала в продължение на 105 години до декември 1997 година и че подобна мярка съществува и в 5 държави от Европейския съюз - Италия, Белгия, Испания, Литва, Франция.