2500 MW* електроенергия от възобновяеми източници се очаква да залеят България, но няма как да бъдат употребени. „Основната причина е липсата на 2 подстанции, 5 електропровода и рехабилитацията на много съоръжения, които са връзката между източника и крайния потребител", съобщи Стефан Кънчовски, ръководител отдел Прогнозиране, развитие и научно обслужване в НЕК. По думите му проектите за изграждане на инфраструктурата ще отнемат поне 5 години, а необходимите средства още не са уточнени. Някои инвеститори вече се оплакват, че НЕК им оказва натиск да влагат милиони левове в енергийните трасета, а това не е тяхно задължение. „1 км кабел за високо напрежение от 110 KW струва 0.5 млн. евро. Тези кабели по закон трябва да се изградят от НЕК", недоволства инвеститор на ветроенергиен парк със 75 MW. Досега влагането на средства във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се считаше за инвеститорски рай, защото не генерираше риск. НЕК е задължена да присъедини всеки ВЕИ към мрежата и да сключи дългосрочен договор за изкупуване на преференциална тарифа. За тока от вятърните генератори втора употреба`цената е 140 лв. за мегаватчас при 60 лв. продажна цена на някои ТЕЦ. За изцяло нова технология цената е 186 лв. на мегават. В момента енергията от всички ВЕИ представлява 9.4% от брутното енергийно потребление на страната, сочат данните на Черноморски регионален енергиен център. ЕК предлага 16% да идват от ВЕИ през 2020. Следователно очаква се България да добави 6.6% към съществуващото положение. Но електрическите системи и мрежи са изградени в съответствие с концепцията за централизирано производство (ефект от мащаба) и не са готови да поемат децентрализираната енергия, казва директорът на Черноморския регионален енергиен център Люлин Радулов. С други думи, електроенергията от АЕЦ Козлодуй се е разпределяла до всяка точка на страната. Което с новите ВЕИ не може да се случи - те нямат постоянен капацитет на работа (зависят от природните условия) и изграждането на мрежи до далечни точки е твърде скъпо. За тях е по-изгодно да захранват близките райони. Така изниква нуждата от допълнителна инфраструктура и рехабилитация на съществуващата. ЕС насърчава въвеждането на енергийни мощности от ВЕИ, българското законодателство го подкрепя, но новоизградените мощности с готови договори не получават присъединяване. По думите на Костандинка Тодорова, директор „Опазване на околната среда" в МИЕ, основната причина за блокажа от НЕК и ЕРП-тата е, че нямат стимул, а само задължениe да го направят. И неслучайно се съпротивляват. Другият момент е, че досега неизпълнението не подлежеше на санкции. Тодорова признава, че не е чула нито едно ЕРП да е санкционирано заради отказ от присъединяване на ВЕИ. Според нея почти е невъзможно инвеститорите да получат средства за далекопроводи и подстанции, а по закон НЕК трябва да изгради инфраструктурата към съответния производител на електрическа енергия от ВЕИ. Така енергийният монополист може да бави до безкрай модернизацията на инфраструктурата си. Изнудват се инвеститорите да влагат собствени средства за нея с презумпцията, че ако не го направят, няма да продават произвежданата от тях електроенергия и респективно да печелят. Може би от НЕК са забравили, че точно тези компании помагат на България да не получи поредния червен картон и солени глоби от ЕК. * Толкова проекти са внесени в НЕК.