На 29 април 2009 г. Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство внесе в Парламента Законопроект за изменение и допълнение на закона за устройство на територията. Основните промени, които се предвиждат са: В чл. 16 (1) при урегулиране на поземлени имоти с неприложена първа регулация [b]собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината безвъзмездно процентна част от имотите си,[/b] но не повече от 25% за изграждане на обектите на социалната и техническа инфраструктура. Когато процентната част по ал. 1 е различна за отделните имоти, се определя средна процентна част за всички имоти. За площта, съответстваща на разликата между процентната част от площта на поземления имот и средната процентна част за всички имоти, се заплаща от общината на собственика на поземления имот, когато процентната част за имота му е по-голяма от средната, съответно собственикът на поземления имот заплаща на общината, когато процентната част е по-малка от средната. Дължимото обезщетение се определя с решение на комисията по чл. 210 и се вписва в заповедта по ал. 5. В чл. 38 се предлагат изменения, свързани със [b]забрана на промяната на предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради[/b], с оглед на изключително тежката ситуация на организацията на паркирането и движението в населените места особено в големите градове. В чл. 79 се предлагат изменения, с които [b]по-категорично да се регламентира задължението за осигуряване на необходимите места за паркиране и гариране в границите на урегулираните поземлени имоти[/b], като условие за разрешаване на строителство на нови сгради, предвид изключително тежката ситуация на организацията на паркирането и движението в населените места особено в големите градове. Строителството на нови сгради се разрешава само ако с инвестиционните проекти се осигуряват необходимите места за паркиране и гариране в границите на урегулирания поземлен имот съгласно наредбата за нормите на планиране и проектиране на елементите на транспортната техническа инфраструктура. В чл. 108, 109, 113 и 114 се предлагат и[b]зменения, свързани с усъвършенстване на разпоредбите относно обхвата и съдържанието на подробните устройствени планове.[/b] С измененията в чл. 109 се цели да се ограничи изработването на подробни устройствени планове за един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план, като изчерпателно са посочени изключенията. С това предложение се цели да се активизират общинските администрации за възлагане на общи устройствени планове като важно условие за осигуряване на устойчивото развитие на общините, а от друга страна, с изключенията се цели да не се спрат важни инвестиционни инициативи до изработването на тези планове. В чл. 109 се създават нови алинеи: „(3) Когато няма действащ общ устройствен план, извън границите на урбанизираните територии, подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти може да се разработва за: 1. обекти с национално значение; 2. национални инфраструктурни обекти по смисъла на Закона за държавната собственост; 3. обекти с регионално значение; 4. обекти - публична собственост; 5. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите; 6. обекти на техническата инфраструктура; 7. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната; 8. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата, определени по реда на Закона за регионалното развитие. В чл. 128 се създава ал. 14: „(14) Заповедите за одобряване на подробни устройствени планове за поземлени имоти извън границите на урбанизирани територии за обекти за възобновяеми енергийни източници губят правно действие, когато в продължение на две години от влизането им в сила не е започнало строителството.” В чл. 144 се прецизира документацията, която възложителят трябва да представи, за да се издаде разрешението за строеж. [b]Отпадане на задължението за одобряване на инвестиционните проекти от страна на компетентните органи[/b] – главен архитект, областен управител или министъра на регионалното развитие и благоустройството, като остава обаче задължението те да съгласуват проектите, след като извършат проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване. Цялостната оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и другите нормативни изисквания за строежите от първа до пета категория ще се извършва от консултанта като независима страна, различна от проектанта. С тези изменения се цели да се разграничат задълженията на административния орган, издаващ разрешението за строеж, и на консултанта. Очаква се тези изменения да създадат условия за по-ефективно упражняване на административния контрол в инвестиционното проектиране.