Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбита сметана, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сладолед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й един по един, докато масата се стоварила върху него с всички чинии, а чиниите били от шоколадов сладолед, най-хубавия. Общинският пазач забелязал по едно време, че един прозорец се разтапя. Стъклата били от ягодов сладолед и се превръщали в розови ручейчета. - Бързо - извикал пазачът, - още по-бързо! - И всички се нахвърлили да ближат колкото можело по-бързо, за да не отиде на вятъра нито капчица от този шедьовър. - Кресло! - молела една бабичка, която не успяла да си пробие път в тълпата. - Кресло за една бедна старица. Кой ще ми го донесе? С облегалки за ръцете, ако е възможно. - Един благороден пожарникар изтичал да донесе кресло от сладолед с крем и шам-фастък и бедната старица, грейнала от щастие, започнала да го ближе тъкмо от облегалките за ръце. Велик ден бил този и по заповед на лекарите никого не го заболял коремът. И сега още, когато децата искат голям сладолед, родителите въздишат: - Да, разбира се, на тебе няма да ти стигне и цял дворец като онзи в Болоня.