През настоящата 2010г. отбелязваме пет години от създаването на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) и от стартирането на една радикална реформа в българската съдебна система, която Световната банка постави сред десетте най-успешни реформи в света за 2006г.Република България предвиди едновременно, при равни законови възможности и цена, в условията на конкуренция помежду си да функционират паралелно частни и държавни съдебни изпълнители (ДСИ), като последните са 230 на брой.  Реформата в цифри изглежда така: В момента у нас функционират 161 кантори на ЧСИ, в които работят над 1 000 служители. Образуваните дела при ЧСИ са както следва: 2006г. - 37 000, 2007г. – 64 000, 2008г. – 70 000, 2009г. – 110 000, 2010г. (първо 6-месечие) – 65 000. Приключените дела: 2006г. – 5 500, 2007г. – 17 200, 2008г. – 30 000, 2009г. – 29 000, 2010г.(първо 6-месечие) – 15 000. Събраната сума е както следва: 2006г. – 95 млн.лв, 2007г. – 250 млн.лв., 2008г. – 400 млн.лв., 2009г. –  365 млн.лв., 2010г. (първо 6-месечие) – 230 млн.лв.От създаването на частното съдебно изпълнение до 01.07.2010г. при ЧСИ са образувани 346 000 дела, приключени са 97 000 дела, а събраната сума надхвърля 1 милиард и 340 милиона лв. Без изобщо това да е било цел на реформата, насочена изключително към осигуряване ефективност на съдебната система и върховенство на закона,  се оказа, че преките ползи за фиска от нея са много големи, тъй като частните съдебни изпълнители до сега са внесли в републиканския бюджет над 100 милиона лева от събрани публични вземания, ДДС при публични продани и такси по изпълнението, данъци и осигуровки от дейността на канторите. Косвените финансови приходи от бързото и ефективно съдебно изпълнение за бизнеса и икономиката, а оттам и за бюджета трудно много да се измерят.  По мнение на кредиторите, видно и от статистиката за образуваните дела, ЧСИ са най-ефективната система за принудително изпълнение в страната и не случайно множество държавни органи и още повече общини, включително най-големите, възлагат на тях събирането на своите публични вземания.  За съжаление в последните години се направиха някои законодателни промени, които показват различно отношение от страна на държавата към двата вида органи по изпълнението и които по същество представляват значително отстъпление от приниципите на реформата и вместо да я подкрепят, на практика са насочени срещу нея. 1. Въведе се ДДС само за ЧСИ, с което тяхната дейност се оскъпи с 20 процента спрямо тази на ДСИ. При полжение, че цената на услугата е различна, очевидно не може да се говори за равни условия и лоялна конкуренция. 2. С новия ГПК се отмени чл. 15 от ЗЧСИ и съдействие на ЧСИ вече се дължи само от полицята и кмета и то само при определени условия, докато на ДСИ, съгласно чл. 275 от ЗСВ, се дължи съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани. 3. Въпреки съгласието на МВР за отстраняване на този проблем,  МП беше против, а внесеният в НС и приет от него на първо четене (на 27.04.2010г.) законопроект  за изменение на ГПК не се придвижва вече 5 месеца от Комисията по правни въпроси.4. Същото се случва и със законопроекта, внесен на 22.01.2010г. в НС, за промяна в ЗКИР, който цели да премахне изискването за представяне на скица от кадастралната карта при вписването на възбрани, тъй като докато съдебният изпълнител се снабди със заветната скица длъжниците прехвърлят имотите си и на практика осуетяват изпълнението на съдебните решения. Този проблем засяга не само ЧСИ и ДСИ, но и публичните изпълнители на НАП при обезпечаването и събирането на публичните вземания и е парадоксално, че въпреки нашите настоявания нито МП, нито НС откликнаха за премахването на една законова възможност да се ощетяват не само частните кредитори, но и държавата. 5. В НС е внесен от МС законопроект за промени в ЗСВ, който без никаква логика и в противоречие с Конституцията предвижда преминаване на ДСИ от МП към ВСС, като незнайно защо същите остават без никакъв контрол нито от страна на Министъра на правосъдието, нито от Инспектората към ВСС.  6. В момента по предложение на МП в НС се разглежда законопроект (приет на първо четене), с който се отменя приетия през 2007г. текст в чл. 16 от ЗЧСИ относно заплащането на информацията за длъжника. С него освен, че за пореден път се създава неравнопоставеност както между ЧСИ и ДСИ, (последните като част от районните съдилища не заплащат на другите държавни органи каквото и да било), така и между взискателите и длъжниците на ЧСИ и ДСИ, изключително ще се забави работата на ЧСИ, тъй като за всяка една справка по делата ЧСИ трябва да чакат взискателя не само да плати таксата на съответния държавен орган, но и да им донесе квитанцията за да я приложат към искането. Мотивите на МП са, че така Агенция по вписванията би могла да събере 260 425 лв. от справките на ЧСИ! С този закон обаче ще се блокира частното съдебно изпълнение и вместо да получи някакви символични приходи държавата ще загуби десетки милиони. По силата на ГПК и ДОПК, ЧСИ на практика са безплатни публични изпълнители на държавата, тъй като по всяко едно изпълнително дело тя е присъединен взискател и от събраната сума ЧСИ първо превеждат публичните задължения към НАП. Драстичното забавяне на изпълнението ще доведе и до забавяне на приходите от ЧСИ към бюджета, а в много от случаите няма да има никакви приходи за държавата, защото докато се събира информацията за длъжника, той ще е разпродал всичко.     ЧСИ с всяка изминала година внасят в бюджета все по-голяма сума (от 2006г. до сега общо над 100 млн. лв.), но при положение, че тяхната работа се блокира очевидно приходите от дейността им драстично ще намалеят.     Подходът трябва да е точно обратен – държавата ще получи още повече постъпления от ЧСИ като въведе електронна връзка между тях и органите на НАП и като отстрани посочените по-горе пречки пред тяхната бързина и ефективност.