Жан-Жак Мевел, в. "Фигаро" През 1985 г. Франция, Германия и трите страни от Бенелюкс решиха да премахнат граничните проверки помежду си и да създадат единно европейско пространство, в което придвижването да става без паспорти. Тогава всички разбраха, че това облекчаване на мерките за вътрешен контрол ще доведе до затягане на мерките по външните граници, превърнали се в общи. Четвърт век по-късно Шенгенското пространство наброява двайсет и пет страни членки на ЕС, плюс Исландия, Норвегия и Швейцария. Но поради липса на обща политика за отбраната и на политическа воля, тази достойна за пример цитадела сега се страхува, макар и прикрито, от рисковете да бъде обсадена. А тази опасност се повишава същевременно заради кризата с работните места и незаконната имиграция. Арабските бунтове -  предизвикателство в съседство на Европа, съпоставимо с падането на комунизма през 1989 г. - помрачиха още повече картината. Малко политически лидери се осмеляват обаче да сведат този напредък на демокрацията до една миграционна заплаха. Въпреки че цифрите на прииждащите незаконни имигранти не престават да се увеличават, все пак библейският приток, предизвестен от италианския външен министър Франко Фратини, все още не се е конкретизирал. Може би полковник Кадафи в крайна сметка не поиска или не успя да отвори към Европа шлюзовете на незаконната африканска имиграция, въпреки заплахите си. Но все пак в Брюксел се долавя неизбежна промяна на тона. "Епохата на отворените врати е приключила и сега е настъпил по-скоро моментът те да бъдат затворени", казва неназован европейски посланик. Той подчертава, че причина за това донякъде са предстоящите избори и изборни предизвикателства във Франция, Германия и Италия. Европейската комисарка по правосъдието Вивиан Рединг, след като си извлече миналата година поука от кризата с ромите, експулсирани от Франция, този път признава, че "нов миграционен натиск ще бъде неприемлив за европейците". Лошото е, че укрепленията на шенгенската цитадела показват обезпокояващи признаци на отслабване. Доказателство за това са два фрапиращи примера. Първият е този с Гърция. Решение на Европейския съд за правата на човека от 21 януари забранява на други страни от Шенген да връщат на гръцкия полуостров незаконните имигранти, пристигнали там от Турция. Така правилото, че всяка страна, намиращата се на първа линия, е пазач на нейната част от европейската граница, се оказва отменено на един от най-горещите фронтове на имиграцията. И сега иракчанин, афганистанец или пакистанец, които търсят убежище и които са успели да стигнат до Северна Европа през Тракия, на практика получават правото да се настанят там, независимо от техния конкретен случай. Към този първи "теч" трябва да се добави и втори, който е потенциално катастрофален. Той е свързан с решението на правителството на Силвио Берлускони да предостави  разрешително за престой в Италия на част от незаконните имигранти, за момента главно тунизийци, пристигнали на малкия италиански остров Лампедуза. Така Рим нанесе голям удар и призова партньорите си за помощ. Но във вътрешността на Европа без граници италианското решение е като Троянски кон, готов да се впусне към другата част на континента. Франция, в която повечето от 22 000-те незаконни икономически мигранти, преминали първо през Лампедуза, мечтаят да намерят работа, се чувства пряко засегната от италианското решение. На практика истинската граница ще отстъпи от Лампедуза към френските градове Мантон или Модан. Там френската полиция впрочем поднови граничните проверки под неодобряващия поглед на втората еврокомисия Барозу. Застрашена ли е сега от разпокъсване по периферията тази Европа без граници, подобно на заплахата, която надвисна миналата пролет и над единната европейска валута? В Брюксел никой не иска да признае открито, че и вторият голям успех на ЕС започва да се клати. Но в неформални разговори езиците се развързват и се чуват коментари от сорта на: "Заради италианците Шенгенското пространство може да се разпадне". По БТА