Казват, че добрата архитектура е тази, която не се забелязва (а лошата се забелязва винаги). Вървиш по улицата, спъваш се в разместен бордюр, удряш си главата в ръба на стълбата, докато се качваш на гости в апартамент от онези, строени през 90-те, подхлъзваш се по глупавата рампа, която някой е направил толкова стръмна, вдигаш поглед и изведнъж виждаш една сграда. Нищо особено, обикновена сграда, нито висока, нито ниска, нито дебела, нито слаба, сдържана една такава, с достойнство. Стои си и... ...