Общият съд отменя решението на Комисията, с което задължава новите държави членки да заплатят сумите за отстраняването на намиращите се на тяхната територия към момента на присъединяването им към Съюза излишъци от селскостопански продукти

Такова плащане към бюджета на Общността противоречи на Акта за присъединяване на тези държави

В процеса на разширяването на Европейския съюз, което доведе до присъединяването на 1 май 2004 г. на десет нови държави членки, Съюзът и тези държави членки започват преговори във връзка със селското стопанство и по-конкретно с правното положение на излишъците от селскостопански продукти, т.е. на запасите от тези продукти в свободно обращение на територията на новите държави членки към момента на присъединяването, превишаващи количеството, което може да се разглежда като нормален прехвърлим остатък.
Според акта за присъединяване от 2003 г. 1 , всички излишъци – частни или публични – трябва да бъдат отстранени за сметка на новите държави членки, като Комисията трябва да приеме необходимите за тази цел мерки.
На основание на разпоредбите от този акт през 2007 г. Комисията приема решение, в което посочва наличното количество излишъци на територията на новите държави членки към 1 май 2004 г. и определя сумите, които тези държави членки трябва да заплатят „за покриване на разходите за тяхното отстраняване“ 2 . Така тя налага задължение за внасяне в бюджета на Общността на следните суми, изчислени в зависимост от обема на излишъците от всеки от селскостопанските продукти:
Държава членка/Общ размер в евро
Полша/12 449 000
Словакия/3 634 000
Чешка република/12 287 000
Литва/3 181 000
Впоследствие Полша, Словакия и Чешката република подават жалба за отмяна на това решение. С обявените решения Общият съд отменя решението на Комисията. На първо място Общият съд отбелязва, че по силата на Акта за присъединяване от 2003 г. Комисията трябва да въведе система, която да позволи да се гарантира, или предотвратяването на смущенията, предизвикани от пласирането на излишъците на вътрешния пазар, или компенсирането на икономическите последици от тези смущения. Той отбелязва, че въз основа на тази система съществуващите към 1 май 2004 г. на територията на новите държави членки излишъци по принцип се отстраняват от вътрешния пазар (по-конкретно чрез износ или унищожаване). Общият съд смята, че Комисията може да вземе решение отстраняването да се осъществи от държавите членки или от Общността, която в такъв случай ще възложи разходите за това на посочените държави членки.
След това Общият съд отбелязва, че предвидената в обжалваното решение система за отстраняване на излишъците не се основава на тяхното унищожаване или износ. Това е система, чрез която излишъците могат да се включат окончателно във вътрешния пазар считано от 1 май 2004 г. и въз основа на която новите държави членки ще трябва да внесат в бюджета на Общността суми, които отговарят на разходите, които би трябвало да понесе този бюджет, ако Общността беше финансирала износа. Той стига до извода, че посочените в обжалваното решение суми не са предвидени в Акта за присъединяване финансови вноски за покриване на разходите за отстраняване на излишъците, а обикновени плащания в тежест на новите държави членки в полза на Общността.
Обшият съд отхвърля доводите на Комисията, според които предвидената в обжалваното решение мярка е единствената, която може да гарантира постигането на поставената в Акта за присъединяване цел. На първо място, той приема, че дори наличните към 1 май 2004 г. на територията на новите държави членки излишъци да са могли да бъдат поети от вътрешния пазар преди приемането на обжалваното решение, предвиденото в Акта за присъединяване отстраняване може да се осъществи чрез унищожаване или износ.
На второ място Общият съд отбелязва, че макар организацията на такава система за отстраняване на излишъците да представлява скъпоструваща мярка, това не е основание за тълкуване на Акта за присъединяване в смисъл, че предвижда приемането на друг вид мярка (като налагането на задължение за заплащане на определена сума).
На трето място Общият съд установява, че отстраняването на излишъците чрез унищожаване или износ допринася за преодоляването на икономическите смущения, свързани с наличието на излишъци на територията на новите държави членки към датата на присъединяването, дори и след като е било осъществено пласирането на излишъците на пазара. Наистина, отстраняването на излишъците може да предизвика нарастване на търсенето на вътрешния пазар на съответните селскостопански продукти и в резултат на това, да компенсира изцяло или отчасти отрицателните последици от наличието на излишъци за стабилността на съответните пазари.

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението на Общия съд може да се обжалва само по правните въпроси пред Съда в срок от два месеца, считано от съобщаването му.

ЗАБЕЛЕЖКА: Жалбата за отмяна цели да бъдат отменени актове на институциите на Съюза, които противоречат на правото на Съюза. При определени условия държавите членки, европейските институции и частноправните субекти могат да сезират Съда или Общия съд с жалба за отмяна. Ако жалбата е основателна, актът се отменя. Съответната институция трябва да отстрани евентуалната празнота в правото, създадена с отмяната на акта.

Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Общия съд. Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.