Правото на Съюза допуска държава членка да отпусне семейни обезщетения на командировани или сезонни работници, по отношение на които по принцип тя не е компетентна

Според Регламент No 1408/71 1 за прилагането на схеми за социална сигурност на работниците мигранти работниците по принцип са подчинени на законодателството на държавата членка, в която са наети на работа. Тези, които са командировани в друга държава членка за извършване на определена работа („командировани работници“), или които работят при условията на временна заетост в друга държава членка („временно наети
работници“), остават подчинени на законодателството за социалната сигурност на страната, в която обикновено работят, а не на това на държавата членка, в която фактически работят. Полските граждани г-н Waldemar Hudziński (C-611/10) и г-н Jarosław Wawrzyniak (C-612/10) са
установени в Полша и са осигурени по схемата за социална сигурност на тази страна.
Г-н Hudzinski, който е баща на две деца и самонает земеделски производител, е нает като сезонен работник в градинарско предприятие в Германия от 20 август до 7 декември 2007 г. Г-н Wawrzyniak, който има една дъщеря, също работи в Германия като командирован работник от февруари до декември 2006 г.
Според германското право лице, което не е установено в Германия или не пребивава там обичайно, има право на семейни обезщетения, ако е изцяло данъчно задължено за данъка върху дохода в тази държава. Семейните обезщетения обаче не се изплащат, ако в друга държава членка могат да се получават сходни семейни обезщетения. След като поискали да бъдат изцяло данъчно задължени за данъка върху дохода в Германия, тези двама работници поискали за времето, през което са работили в Германия, да им бъдат изплатени обезщетения в размер на 154 EUR месечно за дете.
Молбите и на двамата са отхвърлени с мотива, че според регламента би трябвало да се прилага полското, а не германското право.
При това положение Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) пита Съда на ЕС дали, когато Германия не е компетентната държава членка според разпоредбите на Регламент No 1408/71 и следователно германското законодателство не е приложимо, правото на Съюза не позволява Германия да отпуска семейни обезщетения. Германската юрисдикция пита освен това дали държава членка може да изключи възможността за
получаване на семейни обезщетения, когато в друга държава членка могат да бъдат получени сходни обезщетения.
Съдът припомня, че правото на Съюза цели именно заинтересованите лица по принцип да бъдат подчинени на схема за социална сигурност само в една държава членка, така че натрупването на приложимите национални законодателства и усложненията, до които то може да доведе, трябва да се избягват. Освен това всяка държава членка си запазва правото да определи в законодателството си, при спазване на правото на Съюза, условията
за отпускане на обезщетенията по схема за социална сигурност.
Съдът смята, че обстоятелството, че г-н Hudziński и г-н Wawrzyniak нито са загубили правата си на социалноосигурителни обезщетения, нито са понесли намаляване на техния размер, поради това че са упражнили правото си на свободно движение, тъй като са запазили правото си на семейни обезщетения в Полша, не лишава държавата членка, която не е компетентна, от възможността да отпусне такива обезщетения.
Освен това фактът, че в случая нито работникът, нито детето, за което се иска това обезщетение, пребивават обичайно на територията на държавата членка, където е извършвана работата при условията на временна заетост, не би могъл да постави под съмнение наличието на тази възможност. Наистина по разглежданите дела връзката на положението на г-н Hudziński и на г-н Wawrzyniak с германската територия, където се
претендират семейните обезщетения, се състои в пълното им данъчно облагане с данъка върху дохода, получен от работата в Германия при условията на временна заетост. Такава връзка се основава на точен критерий и може да се счита за достатъчно тясна, с оглед именно на факта, че претендираното семейно обезщетение се финансира от данъчните постъпления.
Да се приеме тълкуване на регламента в смисъл, че той не допуска в случаи като разглежданите държава членка да осигури на работниците и на членовете на техните семейства по-широка социална защита от тази, която получават въз основа на този регламент, би означавало да се излезе извън неговите цели и извън целите и обхвата на Договора.
Съдът прави извода, че не може да се изключи тълкуване на регламента, според което държава членка може да отпуска семейни обезщетения в положения като разглежданите в случая, тъй като такова тълкуване може да допринесе за повишаването на жизненото равнище и условията на заетост на работниците мигранти, като им осигури по-широка социална защита от тази, която следва да получат въз основа на посочения регламент. По този начин това тълкуване допринася за постигане на целта на тези разпоредби, която се състои в улесняването на свободното движение на работниците.
Във втората част на решението си Съдът разглежда положение, при което държава членка използва правото си да отпусне семейни обезщетения на работници, по отношение на които по принцип не е компетентна, като същевременно изключва това право, когато работникът получава сходно обезщетение в друга държава членка. Съдът смята, че норма от националното право за избягване на натрупването на обезщетения, доколкото се оказва, че тя води не до намаляване на размера на обезщетението за дете поради наличието на сходно обезщетение в друга държава, а до неговото премахване, може да представлява съществена неблагоприятна последица, която фактически засяга много по-голям брой работници мигранти отколкото уседнали работници — обстоятелство, което националната юрисдикция следва да провери.
Такава неблагоприятна последица се оказва още по неоправдана, тъй като претендираното обезщетение се финансира от данъчните постъпления и според германското законодателство г-н Hudziński и г-н Wawrzyniak имат право на това обезщетение поради факта, че са били изцяло данъчно задължени за данъка върху дохода в Германия. Поради това, такава неблагоприятна последица, дори да може да се обясни с различията в
националните законодателства на държавите членки относно социалното осигуряване, които продължават да съществуват въпреки нормите за координиране, предвидени в правото на Съюза, противоречи на изискванията на правото на Съюза относно свободното движение на работници.

(1) Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (OВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), в редакцията, установена с Регламент (ЕО) No 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г.,
стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35), изменен с Регламент (ЕО) No 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211).

ЗАБЕЛЕЖКА: Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор.
Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда.
Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Неофициален документ, предназначен за медиите, който не обвързва Съда.
Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването